Триумфът на Дара: Бангаранга за хейтърите
Победата на Дара е мотив за голям брой български дискурси, че и за саморефлексия, и множеството от тях занапред предстоят. Сега сякаш е моментът обаче за осъзнаването на мащабите.
Разбира се, за качествата и попкултурната стойност на самия конкурс може много да се спори, само че за едно не може – че в последните 15-тина години " Евровизия " се прави с нужния финансов, учредителен и образен обсег, и че хората зад марката го придвижиха сполучливо и в цифровата епоха, където той вълнува, пали, омерзява и така нататък повече хора от когато и да било.
Мехлем за груповата логика на психиката
Същностното е, че в всеобщата визия " Евровизия " е нещо приблизително сред спортно съревнование, в което викаш за наште/нашта (чрез добре пришпорена национална самоидентификация на Фройдовия принцип на удоволствието), и вечер на гения в интернационален юношески лагер (само че свръхпродуцирана до нещо като обилен необарок, комбиниран с неизбежната доза кич). Но правилно е също, че вълненията към самия конкурс и изключително успеха работят като лековит мас за груповата логика на психиката, изключително по линия на моментния изход от нашите си потиснатости и дефицити. В този смисъл – още едно „ отлично “ за Дара, екипа, Саня Армутлиева, Българска национална телевизия и всички забъркани. Ползите следващата година за бизнеса и самия бранд „ България “ са неизчислими и са предмет на някой предстоящ разбор.
Самото парче напълно естествено раздели вътрешната ни аудитория на „ осанна “ и най-вече „ разпни го “. Извън глупотевините и пришпорените от хибридната агитация писъци за сатанизъм, творбата се нуждае от малко повече подтекст, с цел да бъде проумяна. Значи, това не просто не е „ българско парче “: то поначало в никакъв случай не е било замисляно да бъде. Съвсем в противен случай – сърцевинните му и ясно доловими въздействия ни отпращат най-много към Карибите, и за хора, които не знаят кои са Карди Би, Ники Минаж и ненапълно Дуа Липа, това е някакъв неразбираем звук.
Защо е същинско достижение
А вътре в „ Бангаранга “ има доста неща за тренираното ухо – и мирис на Ийст Коуст хип-хоп, и латино-трап (като в " I Like It ” на Карди), и щипка реге, денсхол фюжън, и най-много – нещо от афро-карибските корени на доминиканския „ дембоу “. Така стигам до апотеоза на това паневропейско произведение – да произведеш интернационален шлагер с припев на един-единствен звук е напряко олимпийско достижение, музикантът в мен ръкопляска и несъзнателно изпуска обособени крясъци „ отлично “.
Впрочем най-вече аплодисменти (и евро) заслужава индивидът, който се е сетил за думата от ямайския патоа “бангаранг “, на която се пробваха да придадат някакви екзосферни смисли; пък тя значи просто „ беля “ или „ пакост “, като британското " mischief ”. Та тази дума е не просто бременна с хитовост, ами в действителност прави цялото парче (заедно с дембоу-ритъма и изключителното общо наличие и поп-очарование на самата Дара).
Всъщност се случи и нещо друго (освен умилителните „ разбори “ вид „ и ние, българите, можем “) – за пръв път сякаш една сериозна част от злобарите и елементарните когнитивно провокирани във Facebook са натикани в ъгъла да се срамят. Те, несъмнено, не биха си го признали, тъй като и това изисква най-малко малко от по този начин оскъдната у нас саморефлексия, само че тимът на “ловърите “ като че героично изравни, вкара мача в продължения и най-после би с дузпи. Е, най-малко за момента; въобразявам си какво ще бъде, когато самият конкурс пристигна в България и тръгне организацията, за която е належащо някак общо титанично изпитание. Нищо – най-малко се възцари ненапълно възприятието, че просешкото наслаждение да наругаеш едно хубаво, надарено и орисано да успее момиче от мъничката си дупка май не е доста окей.
И ние, българите, можем?
Та по този начин. За злобарите – бангаранга, за нас – съзерцателното наслаждение от един и персонален, и български триумф, който даже като че въздигна и самата " Евровизия " над обичайния за нея лек мирис на безсмислица.
А, забравих нещо значимо. За мен като индивидуалист и изобщо просвещенско чадо характерният при сходни радостни мотиви звук по какъв начин българите трябвало да се сплотяват, а не да се разделят, ми е малко подозрителен, само че – както едно време в САЩ`94 и с волейболистите наскоро – не мога да се отърва от едно такова прелестно възприятие и да не пророня издайническа сълза, че една българка победи, въпреки и с карибско парче. Даже се прокрадна и мисълта, че май да, и ние, българите, можем, само че след това се сетих, че някои българи могат, други – не.
И това, повярвайте ми, не е никаква драма. Само да припомня, че вторите да ненавиждат завистливо първия тип, както би споделил Мечо Пух, не е Много Хубаво Нещо.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Разбира се, за качествата и попкултурната стойност на самия конкурс може много да се спори, само че за едно не може – че в последните 15-тина години " Евровизия " се прави с нужния финансов, учредителен и образен обсег, и че хората зад марката го придвижиха сполучливо и в цифровата епоха, където той вълнува, пали, омерзява и така нататък повече хора от когато и да било.
Мехлем за груповата логика на психиката
Същностното е, че в всеобщата визия " Евровизия " е нещо приблизително сред спортно съревнование, в което викаш за наште/нашта (чрез добре пришпорена национална самоидентификация на Фройдовия принцип на удоволствието), и вечер на гения в интернационален юношески лагер (само че свръхпродуцирана до нещо като обилен необарок, комбиниран с неизбежната доза кич). Но правилно е също, че вълненията към самия конкурс и изключително успеха работят като лековит мас за груповата логика на психиката, изключително по линия на моментния изход от нашите си потиснатости и дефицити. В този смисъл – още едно „ отлично “ за Дара, екипа, Саня Армутлиева, Българска национална телевизия и всички забъркани. Ползите следващата година за бизнеса и самия бранд „ България “ са неизчислими и са предмет на някой предстоящ разбор.
Самото парче напълно естествено раздели вътрешната ни аудитория на „ осанна “ и най-вече „ разпни го “. Извън глупотевините и пришпорените от хибридната агитация писъци за сатанизъм, творбата се нуждае от малко повече подтекст, с цел да бъде проумяна. Значи, това не просто не е „ българско парче “: то поначало в никакъв случай не е било замисляно да бъде. Съвсем в противен случай – сърцевинните му и ясно доловими въздействия ни отпращат най-много към Карибите, и за хора, които не знаят кои са Карди Би, Ники Минаж и ненапълно Дуа Липа, това е някакъв неразбираем звук.
Защо е същинско достижение
А вътре в „ Бангаранга “ има доста неща за тренираното ухо – и мирис на Ийст Коуст хип-хоп, и латино-трап (като в " I Like It ” на Карди), и щипка реге, денсхол фюжън, и най-много – нещо от афро-карибските корени на доминиканския „ дембоу “. Така стигам до апотеоза на това паневропейско произведение – да произведеш интернационален шлагер с припев на един-единствен звук е напряко олимпийско достижение, музикантът в мен ръкопляска и несъзнателно изпуска обособени крясъци „ отлично “.
Впрочем най-вече аплодисменти (и евро) заслужава индивидът, който се е сетил за думата от ямайския патоа “бангаранг “, на която се пробваха да придадат някакви екзосферни смисли; пък тя значи просто „ беля “ или „ пакост “, като британското " mischief ”. Та тази дума е не просто бременна с хитовост, ами в действителност прави цялото парче (заедно с дембоу-ритъма и изключителното общо наличие и поп-очарование на самата Дара).
Всъщност се случи и нещо друго (освен умилителните „ разбори “ вид „ и ние, българите, можем “) – за пръв път сякаш една сериозна част от злобарите и елементарните когнитивно провокирани във Facebook са натикани в ъгъла да се срамят. Те, несъмнено, не биха си го признали, тъй като и това изисква най-малко малко от по този начин оскъдната у нас саморефлексия, само че тимът на “ловърите “ като че героично изравни, вкара мача в продължения и най-после би с дузпи. Е, най-малко за момента; въобразявам си какво ще бъде, когато самият конкурс пристигна в България и тръгне организацията, за която е належащо някак общо титанично изпитание. Нищо – най-малко се възцари ненапълно възприятието, че просешкото наслаждение да наругаеш едно хубаво, надарено и орисано да успее момиче от мъничката си дупка май не е доста окей.
И ние, българите, можем?
Та по този начин. За злобарите – бангаранга, за нас – съзерцателното наслаждение от един и персонален, и български триумф, който даже като че въздигна и самата " Евровизия " над обичайния за нея лек мирис на безсмислица.
А, забравих нещо значимо. За мен като индивидуалист и изобщо просвещенско чадо характерният при сходни радостни мотиви звук по какъв начин българите трябвало да се сплотяват, а не да се разделят, ми е малко подозрителен, само че – както едно време в САЩ`94 и с волейболистите наскоро – не мога да се отърва от едно такова прелестно възприятие и да не пророня издайническа сълза, че една българка победи, въпреки и с карибско парче. Даже се прокрадна и мисълта, че май да, и ние, българите, можем, само че след това се сетих, че някои българи могат, други – не.
И това, повярвайте ми, не е никаква драма. Само да припомня, че вторите да ненавиждат завистливо първия тип, както би споделил Мечо Пух, не е Много Хубаво Нещо.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ